//
Програма на курса / Syllabus

Средновековието и свободните изкуства

(2010/2011 зимен и летен семестър, четвъртък, лекции: 15.15–17.00, упражнения: 17.15-19.00, 505 ауд.)

Преподавател: проф. д.ф.н. Олег Георгиев

Асистенти: Дивна Манолова, д-р Смилен Марков

е-mail: oleg@sclg.uni-sofia.bg

е-mail: manolova.divna@gmail.com

е-mail: smilenmarkov@abv.bg

Форма на обучение: бакалаври редовно

Вид на курса: свободно избираем

Семестър:  зимен и летен

Хорариум:

Лекции – 60 часа; Упражнения – 60 часа.

Общо: 120 часа

Форма на оценяване: две устни представяния и две писмени задачи (курсова работа и семинарен дневник)

Анотация на курса:

Настоящият курс запознава студентите с формирането и развитието на идеята за свободните изкуства през Античността и тяхната съдба през епохата на Средновековието. Тематичната линия обхваща твърде голям исторически период и следователно предмет на внимание в курса ще бъдат най-емблематичните примери и текстове от традицията на свободните изкуства. Особено внимание ще бъде обърнато върху интерпретирането на знаковия характер на изкуствата, който е изразен в тяхната подредба и вътрешна връзка. Курсът цели да помогне на студентите да разберат смисъла на идеята за образованост, разгърната в социално-историческия контекст на Античността и Средновековието.

Цели на курса:

Специфични: Основната цел на курса е да покаже фундаменталната значимост на идеята за образованост и нейното отражение върху формирането на светогледната интуиция на човека от античността и средновековието. Ще бъде дискутирана идеята за това как систематизирането и преинтерпретирането на “свободните изкуства” през епохата на Средновековието се  превпъща в един от най-надеждните пътища за формирането на християнска култура – във Византия и Западна Европа – с помощта на християнския модел за образованост. Това ще ги насочи към преосмислянето на „традиционно” екзистенциални проблеми в пространството на човешкото, третиращи  отношенията човек-свят, човек-Бог и човек-човек, нещо, което ще им бъде необходимо за формирането на тяхната общообразователна подготовка.

Общи: Общообразователният характер на курса има за цел да подготви в студентите възможност за по-безпроблемно проникване във философския смисъл на идеи и парадигми, които са заложени във философията, педагогиката или културологията, както и да подлагат на разумна преоценка техните теоретически и методологически предпоставки.

Курсът цели да развие още следните умения:

–          Специализирани: систематизирано познание за същността и развитието на идеята за свободните изкуства през Античността и средновековието (представа за общия културно-исторически контекст), както и детайлно познаване на основните автори, текстове, специфични понятия и терминология; умение за философски анализ на понятия и методи.

–          Общи: способност за изграждане на логично аргументирано и подредено изказване, както и за извеждането на валидни заключения на базата на обсъждания материал, умения за представяне и участие в дискусия.

Методология на преподаване:

Aнализ, интерпретиране и дискусия на изворни текстове. На студентите ще бъде предоставена допълнителна коментарна литература, с цел да бъдат запознати с наличните научни изследвания в рамките на изследваната област. Сравнителното и аналитично мислене на студентите ще бъде стимулирано чрез прилагането на разнообразни подходи към разглеждания материал.

Оценяване:

Презентация – 15% + 15% от оценката (по 1 презентация всеки семестър)

Дискусия и присъствие – 10 % от оценката

Курсови работи – 30 % + 30% от оценката (по 1 курсова работа всеки семестър)

Насоки за писане на курсова работа:

  1. Коментарна литература: Представете и обобщете накратко препоръчаната Ви коментарна литература. Определете основните тези на авторите, представете ги и ги сравнете. Ако желаете, бихте могли да изложите и собствената си критика към коментарните текстове, но не е задължително. (1-1,5 страници)
  2. Въпрос за изследване: Предложете въпрос или проблем за изследване, свързан с изворния текст. Предложете и работна хипотеза за отговаряне на въпроса или разрешаване на проблема. Обосновете защо сте избрали именно тази посока на изследване и подход към анализирания текст. Въпросът за исзледване и работната хипотеза трябва да са заяжени кратко и ясно. Няма правилни или грешни жъпроси и хипотези. Важното е да обосновенете ясно и логично Вашия избор на посока на изследване. (1 параграф)
  3. Анализ: Развийте предложената от Вас работна хипотеза и покажете дали тя отговаря на поставения от Вас въпрос или не. Изградете анализа си на базата на основния (изворния) текст, т.е. докажете тезата си с цитати от текста. Изложението Ви трябжа да има ясна структура, различими основни аргументи и заключения. Целта е да покажете разбиране на текста; не се изисква да предложите оригинални решения. Разбира се, ако го направите, би било великолепно. (4-5 страници)
  4. Библиография
  5. Правопис и форматиране: спазвайте правилата за правилно писане на български език. Относно форматирането на текста: използвайте БДС или предпочитания от Вас стил на оформление. Важното е да бъдете последователни при прилагането му.

Програма Упражнения (зимен семестър):


С1 (14/10/2010): Въведение

С2 (21/10/2010): Платон, Менон и Горгий

С3 (28/10/2010): Платон, Горгий; Клои Балла

С4 (4/11/2010): Аристотел, Никомахова етика, VI книга; Реторика

С5 (11/11/2010): Подготовка за Конфереция Ι.

С6 (18/11/2010): Конфереция I: Реторика и/или Диалектика

С7 (25/11/2010): Патронен празник на СУ.

С8 (2/12/2010): Теофраст, Характери; Хермоген, За нахождението; Афтоний, Предварителни реторически упражнения

С9 (9/12/2010): Упражнение по академично писане: Владимир Маринов, „Порфирий, Псел и Цец: Наблюдения върху статута на диалектиката,” в Ars и scientia през Средновековието (Велико Търново: Одри, 2006): 49-95.

С10 (16/12/2010): Подготовка за Конфереция ΙI.

С11 (23/12/2010): Конфереция IIа: Artes liberales: Изкуства или науки? (17.15-19.00)

С12 (6/01/2011): Сенека, Писма до Луцилий (писмо 88); Квинтилиан, Обучението на оратора; Цицерон, За Оратора и Писмо 54 (17.15-18.00)

Конфереция IIб: Artes liberales: Изкуства или науки? (18.15-20.00)

С13 (13/01/2011): Тертулиан, Апология на християнството, Августин, За учителя и Три трактата: За щастливия живот (17.15-18.00)

Конфереция IIIа: Отношенията между свободните изкуства, философията и теологията (Античност и късна античност) (18.15-20.00)

С14 (20/01/2011): Конференция IIIб: Отношенията между свободните изкуства, философията и теологията (Античност и късна античност) (17.15-19.00)


Програма Упражнения (летен семестър):


С1 (24/02/2011): Обратна връзка за курсовите работи

С2 (03/03/2011): Национален Празник

С3 (10/03/2011): Августин, Три трактата: За щастливия живот, Основи на диалектиката Архив за средновековна философия и култура 5 (1998)]

С4 (17/03/2011): Марциан Капела, За брака на Меркурий и Филология, Макробий, Сънят на Сципион, Исидор от Севиля, Етимологии

С5 (24/03/2011): Боеций, За утешението на философията, София: 1993.

С6 (31/03/2011): Бонавентура, За въвеждането на изкуствата към теологията,

С7 (07/04/2011): Григорий Богослов, Слово XXVII: Срещу евномиани (и за богословието слово първо или) предварително. В Григорий Назиански. Пет богословски слова. София: ГАЛ-ИКО, 1994 (25-33).

Василий Велики, Беседа към младежите – как биха могли да се възползват от езическите книги. Във Василий Велики. Шестоднев и други беседи. София: Народна култура, 1999.

[По желание: Св. Григорий Богослов, Надгробно слово за св. Василий Велики, на http://www.ccel.org/ccel/schaff/npnf207.iii.xxvi.html [последно посетен на 8 март 2011]

С8 (14/04/2011): Михаил Псел, „Трактати за философията и нейните определения,” Архив за средновековна философия и култура 9 (2003): 60-90.

С9 (21/04/2011): Смилен Марков, „Християнската философия – метод и практика,” Архив за средновековна философия и култура 15 (2009): 182-205.

С10 (28/04/2011): Джон от Солзбъри, Металогикон, За философията на света. В Пет средновековни философски  трактата. София: 1989.

Гийом от Конш, Глоси към “Тимей.” В Средновековни философи, Първа част. София: 1994.

С11 (05/05/2011): Михаил от Ефес и Аристотеловият кръг около Анна Комнина. Вилхелм от Мьорбеке и преводите на Аристотел.

Георгиев, Олег, „Космографията в системата на византийската образованост,” Архив за средновековна философия и култура 4 (2001): 220-222.

С12 (12/05/2011): Конфереция I: Логика и метафизика

С13 (19/05/2011): Конфереция II: Словото като образ и знак

С14 (26/05/2011): Конфереция III: Възможно ли е знание за Бога?

С15 (02/06/2011): Обратна връзка за презентациите от Конференции І – ІІІ

С16 (09/06/2011): Финална дискусия, обобщение и оценка на курса

Програма Лекции:


Въвеждаща лекция: Формиране и развитие на свободните изкуства. Знаковата природа на изкуствата. 2 ч

Тема 1: Отношението между знание и добродетел в традицията на платонизма. Платоновите диалози и образоваността. 2 ч.

Тема 2:  Античният модел за развитието на дисциплините от хуманитарния цикъл – граматика, реторика и диалектика. 2 ч

Тема 3: Дисциплините от математическия цикъл. Идеята за числовата хармония. 2 ч

Тема 4: Римският енциклопедичен образователен модел. Цицерон и Квинтилиан. 2 ч

Тема 5: Традицията на “седемте свободни изкуства” и християнското средновековие. 2 ч

Тема 6: Формиране на християнския модел за образованост. Филон от Александрия – философията като “слугиня на богословието”. Разум и вяра. 2ч

Тема 7:  Специфика на средновековната образованост в контекста на средновековната култура. Учението за Логоса като „Педагог и Учител на всички народи”. 2 ч

Тема 8: Ролята на образеца и авторитета на Учителя.  Раннохристиянските школи. Климент от Александрия и Ориген. 2 ч

Тема 9: Духовната опозиция на средновековния магистър срещу античната образованост и преходът от индивидуалност към сакралност. Тертулиан, Арнобий и Лактанций. 2 ч

Тема 10: Новата визия за „седемте свободни изкуства” като образователен и изследователски фундамент. Съдбата на реториката.2 ч

Тема 11: Марциан Капела и съдбата на свободните изкуства: “За брака на Меркурий и Филология”. 4 ч

Тема 12: Варий Касиодор – “книжни” или “свободни” изкуства? “Секуларните писма”. 4 ч

Тема 13: Ролята на граматиката и логиката в традицията на християнската образованост. Августин и Боеций . 4 ч

Тема 14:  Средновековният магистър и мястото му в културния живот на Изток и на Запад:

–         Светите учители на Изтока: Василий Велики, Григорий Назиански, Максим Изповедник и Йоан Златоуст, и тяхната роля за изграждането на новата визия за човека;

–                     Византийската образованост до 12. век. Йоан Дамаскин, патриарх Фотий и Михаил Псел;

–                     Западноевропейската образованост до 12. век. Джон Скот Ериугена, Алкуин и Рабан Мавър. Школите по времето на Карл Велики. Хуго от Сен-Виктор и новата визия за свободните изкуства. Монашеските правила и манастирската образователна традиция. 8 ч

Тема 15:  Западноевропейската образованост – от традиция към промяна. Анселм от Кентърбъри: “За граматика”. Шартърската школа и раждането на Scientia naturalis. 4 ч

Тема 16: Духовната еволюция на магистъра през 12. век – от сакралност към индивидуалност. Средновековният интелектуалец. Пиер Абелар. 2 ч

Тема 17: Промяна в систематиката на свободните изкуства през 13. век. От граматика към диалектика. Алберт Велики, Тома от Аквино и Бонавентура. Средновековният университет. 6 ч

Тема 18: Средновековните школи във Византия след 12. век – господството на традицията. Монашеската индивидуалност. Симеон Нови Богослов. Григорий Палама. 2 ч

Тема 19: Средновековният номинализъм и францисканската школа. Индивид и индивидуалност. 4 ч


Задължителна литература:

Извори


Библия

Аврелий Августин. За учителя. София: Софи-Р, 2001.

Аврелий Августин. Изповеди. София: НИ, 1993.

Св. Аврелий Августин. Изповеди. Прев. Анна Б. Хиколова. София: Изток-Запад, 2006.

Алберт Велики. Три трактата. София: ЛИК, 2003.

Анселм от Кентърбъри. Прослогион. София: ЛИК, 1993.

Бонавентура. За възвеждането на изкуствата към теологията. София: ЛИК, 1991.

Йоан Дамаскин. Точно изложение на православната вяра.

Йоан Златоуст. Девет слова за покаянието. София: 1994.

Квинт Септимий Тертулиан. Апология на християнството. София: ЛИК, 1991.

Квинтилиан. Обучението на оратора. Прев. Макарий Порталски. София: СОФИ-Р, 1999.

Климент Александрийски. Педагог. Киев: Уч.-инф. экум. центра ап.Павла, 1996.

Тома от Аквино. За същността и съществуващото. София: ЛИК, 1992.

Тома от Аквино. Сума на теологията. Ч. 1,  Ч. 2. София: Изток-Запад, 2002 – 2005.

Хонорий Августодунски. Светилник. София: ЛИК, 1992.

Хуго от Сен-Виктор. За суетата на света. София: ЛИК, 1992.

Коментарна литература:

Moнографии


Бояджиев, Ц. Пет средновековни трактата. София: НИ, 1989.

Бояджиев, Ц. Човекът и природата. Ренесанс на ХІІ век. София: НИ, 1991.

Бояджиев, Ц. Студии върху средновековния хуманизъм. София: НИ, 1988.

Вернер, Й. Пайдейа. Греко-латинский кабинет. Москва, 1997.

Гуревич, А. Категории средневековой культуры. Москва: Наука, 1974.

Гуревич, А. Проблеми на средновековната народна култура. София: НИ, 1985.

Льо Гоф, Жак. Интелектуалците през Средновековието. София: Изд.на СУ, 1993.

Льо Гоф, Жак. Цивилизацията на средновековния Запад. София: AGATA, 1998.

Каприев, Г. Византийската философия. Четири центъра на синтез. София: ЛИК, 2000.

Каприев, Г. Byzantica minora. София: ЛИК, 1998.

Каприев, Г. Аргументът на Анселм. София: ЛИК, 1998.

Каприев, Г. Анселм от Кентърбъри. Светът на неговите идеи. София: ЛИК, 1999.

Майоров, Г. Формиране на средновековната философия. София: НИ, 1986.

Георгиева, П. и Георгиев, О. Философия и образованост. София: Изд. на СУ, 1990.

Георгиев, О. Изследвания върху индивидуалността в Европейското средновековие. София: ЛИК, 1998.

Георгиев,О. Средновековната образованост. Три студии. София: Изд. Анго Боянов, 2002.

Георгиев, О. Свободните изкуства и Средновековието. София: Изд на СУ, 2009.

Георгиев, О. Средновековната университетска метафизика.Четири лекции. София: Изток-Запад, 2009.

Хайнцман, Р. Философия на Средновековието. София: ЛИК, 2002.

Уеър, К.Тайнството на човешката личност.Исихастки студии. София: ЛИК, 2002.

Янакиев, К. Богът на опита и Богът на философията. Рефлексия на богопознанието. София: Анубис, 2003.


Учебни пособия


Бояджиев, Ц. Философия на Европейското Средновековие. София: Фил. Ф-я  „Минерва”, 1994.

Жилсон, Е. и Бьонер, Ф. Християнската философия. София:  Изд. на СУ, 1994.

Средновековни философи (антология). Ч. 1. София: Изд на СУ, 1994.

Антология по средновековна философия. София: Изд на СУ, 1986.

Антология по етика. Ч. 1. София: НИ, 1985.

Идеята за времето. Антология. София: НИ, 1985.

Коев, Т. и Бакалов, Г. Въведение в християнството. София: Булвест 2000, 1992.


Discussion

No comments yet.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

%d bloggers like this: